Ваш браузер устарел. Рекомендуем обновить его до последней версии.

МИСТЕРИОЗНАТА ДАМА ОТ ЕЛЧЕ

 

          „Дамата от Елче” – прочутата статуя, датираща от 5-4 век пр.н.е. Преди дни за пръв път я видях „на живо” в Националния археологически музей в Мадрид, и се изумих. Невероятна прилика с настоящата кралица на Испания Летисия!

Дамата от ЕлчеДамата от Елче

Статуята е открита на 4 август 1897 г. случайно от орачи, обработващи земята в имението на доктор Мануел Кампельо, виден колекционер и любител-археолог, в град Елче, провинция Аликанте. Свикнал да намира в земите си иберийски антики, той веднага се усъмнил, че става дума за истинско бижу. Но тъй като по онова време в Испания няма закони, които да регулират ценните находки, се налага да изпратят от Парижкия Лувър специалист, който, веднага щом я вижда, установява нейната уникалност и я купува за 4000 френски франка. Така, изправена пред пасивността на испанските културни власти, „иберийската богиня”, както я наричали всички в района, става собственост на Лувъра като най-ценния експонат в една иберийска колекция. Именно тогава получава името, с което е известна в цял свят: Дамата от Елче.

Когато през 1941 г. Париж е окупиран от нацистите, колаборационисткият режим на Виши решава да направи приятелки жест към Франко и връща статуята на Испания. В продължение на следващите 30 години мистериозната Дама е изложена в Музея Прадо в Мадрид.

От 1971 г. е в Националния археологически музей в Мадрид, където се съхранява във витрина от бронирано стъкло.

Дамата от Елче в профилДамата от Елче в профил

 

От самото й откриване до ден днешен тази статуя изумява с красотата и перфектните женски черти, но продължава да е обвита в мистерия и не дава покой на историци и археолози. Все още се търсят отговори на въпросите: Коя е била? Богиня или смъртница? Знатна дама или обикновена жена от племето ибери? Само този бюст ли е или част от цяло тяло? Какво предназначение има кухината в задната й част? Кой е авторът й? Дори се стига до подлагане на съмнение на нейната автентичност, но след обстойно проучване на остатъците от оцветяване, които все още на места се съхраняват, се потвърждава нейният безспорен произход от най-малко 4-ти век пр.н.е.