ИСПАНСКИЯТ БАР – УНИКАЛЕН И НЕПОДРАЖАЕМ

          В Испания думата „бар” няма нищо общо с представата за бар в България.  

Типичен испански бар - интериор Испанският бар е особено явление, което няма свой аналог в света. Той е и място, където можеш да се нахраниш по всяко време на денонощието, и място за социални контакти, и място за развлечение или дори за усамотение. Можеш да го срещнеш под различни названия: Бар-ресторант, Бирария (Cervecería), Таверна, Кафетерия (със или без добавена думата „бар”),  или просто Бар. Но всички те представят едно и също: душата на испанеца – испанския бар.

Обикновено е разпределен по следния начин: Първо влизаш в един салон, някъде по-голям, някъде малък и тесен. В повечето случай в него или изобщо няма маси или са две-три, а покрай бар-плота са наредени високи столчета. Това е обикновено мястото, където испанецът си взима аперитива. Много разпространен навик сред испанците е един час преди обеда или преди вечерята да излязат в някой бар с приятели на по чаша вино, вермут, или една-две бири. Както казват – за отваряне на апетита. С питието винаги се предлага някакво мезе – малък сандвич, или чипс, или купичка маслини, или малка порцийка от специалитета на заведението. Това влиза в цената на питието. А цената е твърде "народна" - варира около 2 €.

След салона за аперитива, навътре барът обикновено разполага с друг салон – ресторантът, където вече можеш да се разположиш удобно на маса и да обядваш или вечеряш.

Тераси на Пласа Майор в МадридПочти всички барове имат маси и навън, някои от тях разполагат с пространство пред входа, някои ги изнасят направо на тротоара. Тази открита част на бара се нарича тераса (друго понятие, което няма нищо общо с „тераса” на български). Испанският климат позволява да се поставят маси и навън през цялата година. Но когато е по-студеничко, заведението разполага със специални външни нагреватели между масите.  

Барът отваря рано сутрин и затваря към полунощ.

Сутрин докъм 12.00 ч (за испанците 12.00 е още сутрин) се предлага закуска, която може да бъде с фиксирана цена: за около 2-3 евро получаваш чаша кафе (със или без мляко), чаша натурален сок и нещо тестено: чуррос или поррас, топъл сандвич, препечена филийка с масло и мармалад, кроасан или нещо собствено производство.

Между 13.00 и 15.30 (някъде и до 16.00) предлага т.нар. дневно меню (menú del día) за обяд. Цената на това меню е фиксирана. В различните барове варира между 9 и 12 евро, в по-луксозните стига и до 20 евро. За тази цена получаваш обилни порции от първо, второ и десерт заедно с хляба и напитката (чаша вино, бира или безалкохолно). При което и за „първо”, и за „второ” ти предлагат по няколко ястия за избор.

Едно семейство с дете или дори с две по-малки деца може спокойно да се нахрани общо с две обедни менюта, защото порциите наистина са обилни.

Разбира се, не е задължително да обядвате такова меню. Баровете имат дълъг списък с различни ястия, които можете да си поръчате отделно. Но така излиза по-скъпо.

За вечеря не предлагат меню с фиксирана цена. 

Типичен Музей на Хамона в Мадрид

Испанците имат този навик, особено в петък вечер и събота вечер: излизат с приятели или с половинката си на така нареченото „тапео” (tapeo – идва от tapas) – подхапване. Събират се в един бар, поръчват си питие, с което получават и мезето (както обясних по-горе – безплатно). Пийнат си, побъбрят си, и се преместят в друг бар. Там още по питие и мезе – пийнат, поговорят си – вече по-развеселено и шумно, и се преместят в трети бар… Така, от бар на бар, от тапео на тапео, след полунощ се приберат хем вечеряли, хем поразвеселени след приятно прекараната вечер. 

В Мадрид много популярни са заведенията Музей на хамона (Museo del Jamón). И той няма нищо общо с музей. Това е място, където, освен че се продават на килограм, като в обикновен магазин, хамон и други месни продукти, можеш също така и да си вземеш аперитива, опитвайки най-отбрани сортове хамон. Можеш, ръзбира се, и да обядваш и вечеряш, тъй като всяко заведение от тази мадридска верига разполага и с ресторантска зала.

Рязането на хамон е цяло изкуствоЗа тези, които все още се питате що за животно е това хамонът, пояснявам: По принцип „хамон” на испански означава свински бут, а също и шунка. Но в Испания, а вече и в международен мащаб, думата хамон, като запазена марка, се асоциира главно със сушен по специален начин свински бут, който се реже на много тънки пластинки и така се предлага. Отлично мезе за червено вино или бира. Също така подходяща лека вечеря: хамон, домат и препечена филийка, поръсена с няколко капки зехтин (доматът може да се замести с чаша вино).

Хамонът бива различни видове (и цени) в зависимост от породата на прасето и от тава как е отглеждано. Като дойдете в Мадрид, ще ви заведа в най-добрите Музеи на хамона и ще ви разкажа как се прави хамонът, кой е най-скъпият такъв и каква е цената му за килограм. 

Държа да ви предупредя още нещо относно испанския бар. В предното помещение - там, където си взимате аперитива, на пода пред бар-плота много често ще видите използвани салфетки, костилки от маслини, или дори пилешки кости. Това е многовековен навик на испанците, наследен още от епохата на Католическите крале Исабел и Фернандо. А защо собственикът на съответния бар не почиства периодически през деня - ще ви обясня като дойдете. Въпреки че в последните години това явление понамаля, все пак, ако видите остатъци от храни и салфетки по пода на испански бар, да не ви прави впечатление. 

Затова пък този факт се компенсира с вълнуващото изживяване в една уникална и неповторима атмосфера.