ЕЛ ПАРДО – КРАЛСКИЯТ ДВОРЕЦ,

КОЙТО ФРАНКО ИЗБРА ЗА ДОМ

         Когато идва на власт през 1939 г., диктаторът Франко избира двореца Ел Пардо за своя резиденция, в която остава да живее със съпругата си Кармен до края на дните си през 1975 г.  Знаел е какво да избере, el hijo de p***. Издигнат на гористото възвишение Еl Monte del Pardo, на десетина километра от Мадрид, сред удивителна природа и кристално чист въздух, дворецът Ел Пардо е един от най-пищните кралски дворци на Испания.

В неговите зали могат да се видят живописни декорации още от епохата на Филип Втори (средата на 16 век), мебели от 18 и 19 век в имперски стил, фрески, полилеи, сувенири, часовници – всичко в злато и сребро, кристал, абанос, фин порцелан, мрамор, коприна – събирани от няколко поколения крале от династиите и на Хабсбургите, и на Борбоните. Във всяка зала стените са покрити с килими (гоблени), изработени в Кралската фабрика за килими. Много от тях са създадени по проекция на великия Гоя.

След края на гражданската война през 1939 г. Франко се настанява в този дворец, като го използва не само за жилище, но и за работна площадка. Една от кралските трапезарии превръща в заседателна зала, където провежда заседанията на Министерския съвет, друга зала превръща в свой кабинет, а кралския театър на Карлос Трети го превръща в кинозала. Тук е посрещал и високите държавни ръководители, тук новите посланици са му връчвали акредитивните си писма. През този период 1939-1975 г. в този дворец са се взимали най-важните за Испания политически решения. Името „Ел Пардо“ е започнало да се използва от народа вместо “правителството“.  

Историята на двореца, обаче, датира от няколко века преди това. Заради местоположението и природата, през 1547 г. крал Карлос Първи заповядва върху руините на стар кралски ловен дом да се изгради дворец с цел да бъде една от кралските резиденции. През 1604 г. става голям пожар, който разрушава голяма част от тогавашния дворец, изгарят и много от художествените творби, украсявали залите му. Една от малкото оцелели картини е била творбата на Тициано “Венера от Ел Пардо“ (днес изложена в Парижкия Лувър). Когато тогавашният крал Филип Трети научава за пожара, веднага пита за тази картина и заключава: “Щом тази картина е спасена, останалото няма значение“. Той заповядва възстановяването на двореца с бюджет от 80 хиляди златни дуката, поверявайки работата на Франсиско де Мора – същият архитект, който години преди това, при баща му Филип Втори, е довършил двореца и манастира Ел Ескориал.

През 1772 г. крал Карлос Трети, вече от династията Борбони, предприема подобряване и разширяване на двореца. Тъй като го е използвал само за зимна резиденция, е поръчал за всички зали да се изтъкат килими, с които се покриват дебелите каменни стени, за да се задържа топлината. Голяма част от тези килими са изработени по проектни скици на Гоя.

Последният крал, който е използвал този дворец, е Алфонсо 12, който се оттегля в него, болен от туберкулоза, през 1885 г. , там и умира няколко месеца по-късно.

… И идва Франко… Последните 36 години от живота си той прекарва в този дворец. Тук, в параклиса на двореца, се омъжва дъщеря му, тук се раждат всичките му внуци. След смъртта му на 20 ноември 1975 г. и падането на диктатурата, изваждат семейството му от двореца.

Днес дворецът Ел Пардо се използва за настаняване на държавни глави – крале и президенти – когато идват на официална визита в Испания. Когато има такива гости, дворецът се затваря за туристически посещения. Иначе е отворен от 10.00 до 18.00 в зимните месеци, и до 20.00 в летния сезон. Входът е 9 €. Сряда и четвъртък в последните три часа на работния ден е безплатен.