КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА СЕРВАНТЕС?
Манастирът на Светата Троица в Квартала на буквите В самото сърце на Мадрид на Хабсбургите, в емблематичния Квартал на Буквите се намира средновековният манастир Сан Ильдефонсо, по-известен като Манастирът на Ордена на Светата Троица, основан през 1609 г. Една паметна плоча на фасадата му напомня, че тук е погребан авторът на най-великият роман, написан на испански език, „Хитроумният идалго Дон Кихот де ла Манча”. Но в момента никой не знае къде точно почиват тленните останки на гения Сервантес, който е погребан тук по негово желание. Това става на 23 април 1616 г. Няколко десетилетия по-късно, при основен ремонт на манастира, местят гроба му няколко пъти без някой да се погрижи да отбележи мястото, и така се губят следите му.
"Опипват" с георадар пода на църкватаПрез април т.г. правителството на Автономна област Мадрид разреши да започнат в манастира и в църквата към него издирвателни работи със специален георадар с инфрачервени лъчи, с който се „опипва” пода без да се копае, за да се установи дали тленните останки на великия писател изобщо продължават да бъдат тук, или са изнесени извън манастира, при което окончателно се губят следите им. До момента в църквата и в криптата са установени трийсетина кухини, където е възможно да има гроб.
Сервантес се е чувствал тясно свързан с Ордена на Светата Троица и с този манастир конкретно. След 5-годишно пленническо изгнание в Алжир, през 1580 г. именно този Орден се ангажира с освобождаването на писателя, плащайки откуп от 500 ескудо (тогавашната парична единица в Испания). При което, в знак на благодарност, а и за да „продължава и душата му да принадлежи на този Орден”, предсмъртното желание на Сервантес е да бъде погребан в този манастир. А именно в този, а не в друг, принадлежащ на Светата Троица, защото къщата, в която е живял и починал, е била на съседната улица. В него е пожелала да бъда погребана и съпругата на писателя – Каталина де Саласар.
Паметната плоча, която удостоверява, че в този манастир е погребан СервантесТози манастир е интересен и с факта, че в него е погребана и монахинята сестра Марсела – една от многото извънбрачни дъщери на Лопе де Вега. Говори се, че е постъпила в манастир, за да изкупи греховете на баща си, който от своя страна се е разкайвал за разгулния си живот, но не е можел да се откаже от него. Марсела е била плод на любовта между Лопе де Вега и актрисата Микаела Лухан (от която той има още 4 извънбрачни деца). Когато Марсела се ражда през 1605 г., и майка й, и баща й са женени за други партньори. Когато през 1613 г. умира законната съпруга на поета, той довежда в дома си Марсела, както и по-малкия й брат Феликс Лопе (също от Микаела Лухан). Марсела не може да понесе разюздания живот на баща си и на 16 години постъпва в манастира. Марсела де Сан Феликс става една от известните религиозни поетеси на XVII век. Но голяма част от творчеството й впоследствие е унищожено, очевидно поради това, че е било прекалено „чувствено” за една благочестива монахиня. В манастира на Светата Троица се съхранява един неин ръкопис.
Цитат от Хосе Сорийя на ул. Уертас в Квартала на буквитеКварталът на буквите, основан в средата на 16 век, когато столицата на Испания се пренася от Толедо в Мадрид, е знаков за града и поради това, че тук са живели и творили велики автори от Златния век на Испания, като Мигел де Сервантес, Лопе де Вега, Франсиско де Кеведо, Тирсо де Молина, и пр. Кварталът още пази спомена за техните домове с паметни плочи, а домът на Лопе де Вега е превърнат в негова къща-музей. В този квартал е била и печатницата на Хуан де ла Куеста, в която се е отпечатало първото уникално издание на романа „Дон Кихот”. Днес на сградата, построена на мястото на печатницата, можете да видите паметна плоча.
В този квартал дори тротоарите говорят с езика на талантите. Вървиш и стъпваш по култови цитати от творби на велики испанци, изписани с бронзови букви на плочките.
И като капак на уникалността на този квартал, тук се намира най-дългият бар в света. А защо е най-дългият? Като дойдете, ще разберете.