ХРАМОВЕТЕ НА МАДРИД
Църквата СВ. НИКОЛА (SAN NICOLÁS) – най-старата запазена и действаща църква в Мадрид
Тази година се навършват 9 века от построяването й. След като в края на 11 век арабите са изгонени от Мадрид и той е присъединен към кралство Кастилья, на това място е построена първата християнска църква, завършена през 1117 г. Едно истинско бижу в стил романско-мудехар. Архитектурният стил МУДЕХАР на камбанарията й подсказва, че вероятно преди това на мястото й е имало джамия. Това е единствената днес в Мадрид кула-камбанария в този архитектурен стил, наследен от маврите.
Пълното име на църквата е „Свети Никола от Бари“ (San Nicolás de Bari) – по името на италианския град Бари, където са били пренесени мощите на Св.Никола, който през 4 век е бил епископ на малоазийския град Мира в областта Ликия (днес Анталия, Турция). Почитан от католическата, от православната и от англиканската църкви, в света има над 2000 храма с неговото име. В православната е известен като Св.Николай Чудотворец.
Разказва легендата, че личността на Св. Никола е дала началото на мита за Santa Klaus, известен още като Papá Noel (Дядо Коледа), тъй като приживе е бил толкова щедър, че всяка Коледа е раздавал подаръци на бедни деца, като лично е идвал в домовете им.
А защо първата християнска църква в Мадрид е наречена на този светец? Когато крал Алфонсо Шести изгонва арабите и присъединява Мадрид към кралство Кастилья, градът е все още малко и бедно селище, което се нуждае от много средства, за да се развива. А едно от чудесата, които се приписват на Св. Никола, е способността му да решава финансови проблеми. Тогава градските власти решават да посветят новопостроената църква на този светец, вярвайки, че по този начин ще дойдат средства за развитието на града. И май не са сбъркали…
Днес църквата San Nicolas в Мадрид е известна като италианската църква и неделните обедни служби се извършват на италиански език. Но не само защото е в пресечка на ул. Майор, на няколко крачки от Италианския културен институт. А и защото мощите на светеца са в едноименната базилика в италианския град Бари (въпреки че приживе Св. Никола не е стъпвал на италианска земя, той е погребан в гр. Мира, където е бил епископ, и когато турците завземат града, група моряци и рибари тайно пренасят мощите му в гр. Бари).
И с още един факт е известна тази църква. Тук първоначално е бил погребан Хуан де Еррера, придворният архитект на крал Филип Втори (16 век), изградил манастира и двореца Ел Ескориал. По-късно тленните останки на Еррера са пренесени в родния му град Сантандер, където са и сега.
Църквата СВ. ЙЕРОНИМ (SAN JERÓNIMO) – Кралската църква
Издигната по нареждане на Католическите крале Исабел Първа и Фернандо Арагонски в края на 15 век, църквата към манастира векове наред е била най-важната в Мадрид, тясно свързана с живота на испанската монархия. От 16 век насам в нея са се извършвали по-голямата част от коронациите, клетвите на наследници на короната, кралски прокламации, погребения, както и кралски сватби. Между които и прословутата сватба на крал Алфонсо XIII и Виктория Евгения де Борбон на 31 май 1906 г., станала печално известна с атентата срещу краля, извършен в същия ден. Младоженците, току що венчани, излизат от църквата и тръгват към кралския дворец. По пътя им хиляди верноподаници са се събрали да ги приветстват. Тогава от един балкон на ул. Майор анархистите хвърлят букет с експлозив. За нещастие, не уцелват сватбения кортеж. Бомбата пада на тротоара сред хората. Става кърваво меле. 40 души от публиката загиват. Бялата булчинска рокля на новата кралица се оцветява в пурпурно червено, опръскана от кръвта на жертвите.
Също в църквата Св.Йероним, на 27 ноември 1975 г. кардинал Висенте Енрике отслужва тържествена литургия по повод възстановяването на монархията (една седмица след смъртта на Франко) и възкачването на трона на Хуан Карлос Първи.
През вековете оригиналното здание на църквата и на манастира търпи много промени, а по време на френското нашествие през 1808 г. на зданието са нанесени огромни щети от Наполеоновите войски. В средата на 19 век църквата изцяло е реставрирана в стил неоготика с влияние на ренесанса.
Църквата САН СЕБАСТИЯН (SAN SEBASTIAN), приютила тленните останки на Лопе де Вега.
Построена в края на 15 век върху руините на малък параклис със същото име, църквата векове наред играе първостепенна роля в живота на мадридчани поради местополежението си – в сърцето на Литературния квартал или Квартала на Буквите (а наричан преди това и Квартала на Музите). Имената на над 2500 знаменитости: от министър-председатели като Матео Сагаста до видни бандити, като Луис Канделас, присъстват в архивите на тази църква – било поради раждане, било поради кръщене, или сватба, или траурна церемония. В тази църква са се извършвали заупокойните служби след смъртта на Мигел де Сервантес, погребан в манастира Сан Ильдефонсо, през две пресечки от църквата.
Църквата Сан Себастиян е известна и с една трагикомична история, случила се през 1771 г. На 22 април същата година умира, едва 26-годишна, известната тогава актриса Мария Ибаньез “Божествената“ и е погребана в гробището към църквата. Възлюбеният й, писателят Хосе Кадалсо, съсипан от мъка и самота, една нощ се връща при гроба й и започва да го разкопава, за да извади тялото и да си го пренесе вкъщи. Тъкмо стига до ковчега, обаче, е изненадан от двама полицаи, които го принуждават да зарови отново гроба под зоркия им поглед, след което го ескортират до дома му и го оставят за известно време под домашен арест.
През годините различни професионални гилдии вземат под своя патронаж отделни параклиси в църквата, и се грижат за тях, поддържат ги. Затова и днес повечето от тях си имат имена: Параклисът на архитектите, параклисът на актьорите, на драматурзите, и пр.
През 1969 г. Църквата Сан Себастиян е обявена за национален паметник на културата.
