Ваш браузер устарел. Рекомендуем обновить его до последней версии.

Галерия

TAPAS – ПРОЧУТОТО ИСПАНСКО МЕЗЕ

 

          За трета поредна година, на 29 октомври се отбелязва световният ден на „тапата” – прословутото испанско мезе. Въпреки че в много страни вече го познават и го предлагат в заведенията, то е „родено” в Испания преди 8 века. За испанците  „la tapa” не е просто мезе към питието, а е стил и начин на живот. Днес има хиляди, дори милиони рецепти за приготвяне на „тапа”, и всеки – без да е кулинарен експерт – може да си  направи, стига да има малко въображение. А въображението на испанците в тази посока е неизчерпаемо.

Твърди се, че крал Алфонсо Десети Мъдрият (Alfonso X el Sabio), управлявал Кастилското кралство от 1252 до 1284 г.,  е поставил началото на този вид мезе, като заповядал в таверните да не се сервира вино без да е съпроводено с нещо за хапване. По този начин искал да се избегне бързото качване на алкохол в главите на неговите верноподаници. В началото „тапата” се поднасяла поставена върху гърлото на чашата с вино – един вид като капак. Оттам идва и названието на това мезе – tapa на испански означава буквално „капак”. Така поднесена, „тапата” играела и друга роля – пазела някой „летящ гост” да не влезе в ценната напитка. В ония времена тапата се състояла от тънък резен хамон или колелца от чорисо или друг колбас, а понякога – парче сирене. В романа „Дон Кихот” Сервантес нарича тези тапас „llamativos” (възбуждащи жаждата), а Франсиско де Кеведо ги е наричал „aviso” (напомняне).

Има и друга легенда за възникването на „тапата”. Веднъж крал Алфонсо Тринайсети, по време на една официална визита в Кадис, минавайки покрай известната тогава страноприемница Венторийо дел Чато, спрял в нея да си почине. Поръчал си чаша Шери (типичното за региона Vino de Jerez). В този момент вятърът отворил вратата на помещението и станало течение. За да не се напълни чашата на височайшата особа с пясък от плажа, на келнера му хрумнала гениалната идея да я „затапи” с резенче хамон. Кралят попитал защо чашата е покрита с хамон и келнерът признал – да не влезе пясък във виното. На краля му харесала тази идея, хапнал си „капака”, изпил си виното, и си поръчал още една чаша, но обезателно пак да бъде покрита с такъв „капак”. Като видели това, всички придружаващи краля придворни си поръчали същото.

Както виждаме, почти същата история, но с друго действащо лице и с 6 века по-късно.

Кралската Езикова Академия на Испания дава следното определение на „тапата”: „която и да е порция твърда храна, придружаваща питието”. Въпреки това „tapa” има различни названия в различните райони на страната. Например, в Арагон и Наварра се нарича alifara, в Страната на Баските – poteo, и т.н.

По принцип, още с възникването си това мезе е влизало в цената на питието. И до днес във всички испански барове мезето, което се предлага към питието, е безплатно. Това може да бъдат няколко хапки, мини сандвич, малка порцийка от специалитета на заведението или от салата, или купичка ядки или маслини, или класическите резенчета хамон, или сирене (queso), и пр. Единственото нещо, което няма място сред „тапите”, са сладките неща.

В последно време това бонусно мезе вече се нарича аперитив, а „тапата”, която продължава да е „царицата” на заведенията, се предлага срещу 1 или 2 евро (някъде срещу тази цена получаваш огромен сандвич или почти цяла порция, с която спокойно можеш да се нахраниш).

И още нещо трябва да се знае: никога не бива да се сравнява „tapeo” (подхапването) с  типичната американска бърза закуска. „Тапата” се базира на натурални продукти, а „тапеото” е форма на социално общуване и генерира нови приятелства.

При посещението ви в Мадрид ще ви заведа в места, където можете да опитате най-отбрани и уникални tapas.

Идеи за tapas можете да видите, като отворите снимките от Галерията.