ЛЮБОВНИЦИТЕ ОТ ТЕРУЕЛ

Пресъздаване на сватбата на Исабел по време на фестивала в Теруел          Тази неделя приключи тридневният фестивал „Сватбите на Исабел”, който за 19-та година се провежда в гр. Теруел (на 300 км източно от Мадрид) в чест на т.нар. Любовниците от Теруел, които са се превърнали в емблема на града. Красива и тъжна история на една невъзможна любов, случила се през 13 век в града. Разказва легендата, че Исабел и Хуан били влюбени до полуда един в друг, но тя била дъщеря на най-богатия човек в града, а Хуан произхождал от бедна, макар и знатна, фамилия. Той поискал да се оженят, но баща й не искал да я даде на бедняк. Тогава той я помолил да го чака 5 години, двамата се врекли във вярност, и младежът тръгнал по суша и по море, участвал в много войни, натрупал богатство. През това време Исабел отхвърлила много претенденти за ръката й, оправдавайки се, че дала обет до 20-тата си година да не се омъжва.

"Втората сватба" на Исабел - погребана до любимия сиИзтекли 5-те години. Тогава баща й, който дотогава се съобразявал с обета й, настоял, че вече е време. Виждайки, че Хуан не се връща, Исабел помислила, че я е забравил, и склонила да се омъжи за богатия претендент. В деня, когато вдигнали пищна сватба, Хуан се завърнал. В първия момент искал да убие младоженеца. Но само се осмелил да се промъкне вечерта до брачното ложе, и когато младоженците заспали, събудил леко любимата и й казал „Целуни ме”. „Не мога, вече се врекох във вярност на съпруга си”, отговорила Исабел.  „Само една целувка, за да забравя всичката смърт и кръв, на които се нагледах и да се почувствам макар за миг най-щастливият мъж на света. Една целувка, преди да се превърна в пръст”. Но съпружеската вярност на Исабел не й позволила да даде поне целувка на този, когото обичала до смърт. Сърцето на Хуан не издържало повече и той паднал като посечен.

Мавзолеят на Любовниците от Теруел в църквата Сан ПедроНа опелото в църквата Сан Педро се стекъл целият град. Исабел не могла да понесе мисълта, че е виновна за смъртта на любимия си, отишла до ковчега, навела се и впила устните си в устните на мъртвия Хуан. Останала така толкова дълго, че хората решили внимателно да я отделят от него. Когато се опитали да я вдигнат, видели, че е мъртва.

Решили да ги погребат един до друг. Така Исабел и Хуан най-сетне осъществили мечтата си – да бъдат вечно заедно.

И днес в църквата Сан Педро в Теруел има мавзолей на Любовниците от Теруел, където може да се видят мраморните фигури на двама влюбени, които и в смъртта си се държат за ръка.