МАДРИДСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ
ЦЪРКВАТА САН ХОСЕ И ЛЮБОВТА НА ЕДИН ПРИЗРАК
В сърцето на Мадрид, там, където се сливат улиците Алкала и Гран Виа, се издига една църква, която веднага привлича погледа с червената си тухлена фасада в стил мадридски барок от средата на 18 век. Една от стотиците църкви в Мадрид и какво от това, би казал някой. Да, но тази, както и някои други сред множеството, носи със себе си през вековете тежестта на една смразяваща кръвта легенда.
Средата на 19 век. Един млад английски дипломат в Мадрид е поканен на бал в двореца на известен аристократ на ул. Майор. Поради трудности с езика и поради свенливостта си, той стоял настрана, не общувал с никого, не танцувал, само пиел. Отегчен до смърт, оставил поредната чаша с намерение да си тръгне. Часовникът в залата отброил 8 ч. вечерта. В този момент в залата влязла изключително красива млада жена в черна елегантна рокля и бледо лице. Младежът се вкаменил омагьосан. Мистериозната дама се насочила право към него и го поканила да танцуват, което той с охота приел. Двамата танцували и разговаряли цяла нощ, развълнувани, опиянени от близостта си. Англичанинът само се чудел малко, че кожата на девойката била доста хладна въпреки разгорещените танци цяла нощ. Но влюбен до уши, не отдал голямо значение на това.
Малко преди разсъмване тя внезапно казала, че трябва да си ходи. Като добър кавалер, англичанинът тръгнал да я изпраща. Когато стигнали до църквата Сан Хосе, младата жена казала, че е дотук. Още преди да успее той да реагира, тя му определила среща на другия ден в 12.00 ч. точно тук, в църквата, бързо хлътнала във входа и портата след нея се захлопнала.
На другия ден англичанинът хукнал на срещата. Когато влязъл в църквата, тъкмо започвало опелото на един покойник. Младежът от любопитство се доближил до ковчега и с ужас видял в него трупа на своята възлюбена. Зашеметен, се втурнал като луд към изхода. Една млада жена го последвала и го спряла:
- Познаваше ли покойната? Тя ми е братовчедка и ми беше споделила, че е лудо влюбена в теб, в англичанина който от няколко месеца е в Мадрид. Виждала те е отдалече на баловете, но никога не се е осмелила да те заговори.
- Ами направи го снощи, - отвърнал младежът. – Дойде при мен и танцувахме цяла нощ.
- Това е невъзможно, - възкликнала братовчедката. – Тя почина снощи в 8 ч.
- Не може да бъде! Точно в 8 тя влезе на бала и ме покани да танцуваме…
В този миг и двамата осъзнали, че девойката, в момента на смъртта си, е пратила своя дух да направи това, което не се е осмелявала да направи приживе…
И днес, казват, в църквата Сан Хосе нощем се чуват звуци, наподобяващи плач и стенания – жалбата на един млад мъж по една неосъществена призрачна любов.
КЪЩАТА СЪС СЕДЕМТЕ КОМИНА – ПРОКЪЛНАТИЯТ ДВОРЕЦ
На няколко метра от Гран Виа, на малкото площадче Пласа дел Рей, се откроява един дворец, известен в Мадрид като Къщата със седемте комина. Приютила днес Министерството на културата, сградата е стар дворец, запазил естетиката на постройките от 16 век. И на пръв поглед нищо повече. Но зад невинната й фасада се крият смразяващи тайни и неразгадани мистерии, които й спечелват славата на „прокълната къща” още през 16 век.
Един ловец от свитата на крал Филип Втори построява къщата през 1577 г. като подарък на дъщеря си Елена за сватбата й с един военен от испанската Армада - капитан Сапата. Още тогава злите езици разправят, че Елена преди това е била любовница на краля. Младите заживяват в къщата, но няколко седмици по-късно капитанът е призован да замине на война. Малко след това той загива в битката при Сан Кинтин във Фландрия. Научавайки новината младата вдовица изпада в шок. Дни наред броди из къщата с размътен разсъдък, повтаряйки в несвяст „Кралят е виновен, кралят го уби”, подсказвайки, че Филип Втори нарочно е изпратил съпруга й на война, за да го отдалечи от нея. Един ден слугите я намират мъртва в покоите й. Мислят, че е умряла от мъка. Но няколко часа по-късно трупът изчезва. Въпреки усилията в издирването, така и не го откриват, което поражда съмнението, че Елена е била убита. Но убиецът, както и трупът, остават забулени в тайна…
От момента на мистериозното изчезване на трупа в къщата започват да се случват странни явления. Очевидци се кълнат, че започнали да виждат на покрива на къщата блуждаещ между комините призрак на жена в бяло, която в едната си ръка държи факла, а с другата недвусмислено сочи към Кралския дворец.
С годините и вековете затихва легендата за призрака в бяло и мистерията около изчезването на трупа на Елена потъва в забвение. В края на 19 век, обаче, легендата най-неочаквано се възражда, и започва да циркулира с нова сила. Поредният собственик на къщата по онова време е предприел основна вътрешна реконструкция на сградата (фасадата се запазва). Един ден работниците с ужас откриват в подземията й вградени човешки останки. Единият скелет е труп на жена, до която намират шепа златни монети от 16 век с лика на Филип Втори…
А на кого е бил другият скелет, който е бил на мъж? Това е още една от мистериите на тази къща, спечелила си прозвището „прокълнатият дворец”.
След смъртта на Елена, и след като месеци след това баща й се самоубива в същия дом, къщата в течение на следващите два века сменя няколко пъти собствениците си. През втората половина на 18 век тя преминава в ръцете на маркиз Ескилаче, главният министър на крал Карлос Трети.
През 1766 народът се вдига на въстание, добило популярното име „въстанието Ескилаче”, тъй като народът обвинявал правителството за бедността си, както и заради забраните, които Ескилаче наложил за носенето на някои традиционни облекла. Част от въстаналия народ се насочва към дома на министъра – Къщата със седемте комина, за да се саморазправя с него. Но Ескилаче не е там. Злата участ да се окаже в къщата има икономът му. Въстаниците го пребиват до смърт и опустошават къщата. Когато Ескилаче се връща, не открива и следа от иконома си и мисли, че е минал на страната на въстаналите.
Смята се, че откритите останки на мъж, вграден в една от стените на подземията на къщата, са именно на този иконом. Но и до днес това не е доказано със сигурност…
ПЪРВИЯТ ХОТЕЛ В МАДРИД И НЕГОВИТЕ ТАЙНИ
Когато през 1561 г. Мадрид става столица на великата по същото време Испанска империя, интересът към града нараства. Многократно набъбва трафикът от знатни персони, които идват на аудиенция в Кралския дворец, както и на търговци или просто любопитни да видят новата столица, които днес наричаме туристи.
Така през 1610 г. на един успешен предприемач – Хуан Посадас му хрумва да построи хотел, в който да се приютяват гостите на града. Същата година хотелът е открит и наречен POSADA DEL PEINE. Освен че е свързано с фамилното име на основателя му – Posadas, думата posada означава и страноприемница. Но това не е било като някогашните долнопробни ханове, а истински хотел, по подобие на такива, каквито Хуан Посадас е виждал в Париж и други европейски столици. А другата част от името на хотела – peine (гребен) идва от това, че във всяка стая е имало по един гребен – първата услуга бонус, която се е предлагала в подобен род заведения в Испания. Все пак, обаче, гребенът е бил завързан здраво на верига, за да не го крадат.
В продължение на векове в него са отсядали посетители от всички слоеве на обществото. Знатните особи – на горните етажи в луксозните стаи с бани, по-нисшите прослойки – на партерния етаж. Но за всички е имало едно общо предимство: на никой гост не е бил искан какъвто и да било документ, нито дори са питали за името на клиента. Всеки, който е имал пари, е можел да получи стая и да прекара нощта. В стая № 126, зад прикритието на един шкаф е имало таен коридор, който е водел до още по-тайни стаи. Там са се укривали бегълци от затвора и престъпници, търсени от полицията. А също така са се организирали нощни фиести и оргии, преследвани от Светата инквизиция. Много често, при тези фиести, а и между бегълците, са ставали побоища, завършващи с кървава трагедия. За да не се разчува, труповете са ги оставяли в сградата, зазидани в тайниците на подземията.
Вътрешната стълба на хотела е съхранена същата отпреди 4 векаПрез 19 век, при преустройството на хотела, тези стаи и тайните проходи са премахнати. Но казват, че из сградата и днес бродят духове. Камериерки и клиенти твърдят по различно време, че са виждали в коридора призрак на мъж с черно наметало. Ако искате да се уверите, отседнете в него – и днес това е четиризвезден хотел от веригата Petit Palace, на две крачки от Plaza Mayor. Запазил си е оригиналното име Posada del Peine, както и фасадата. Иначе задължително минаваме покрай него по време на нашия пешеходен тур.
КАФЕНЕТО, СПАСИЛО 30 000 ЕВРЕИ ПРЕЗ ВОЙНАТА
Централната фасада на кафене Embassy В началото на бул. Кастейана, в луксозния квартал Саламанка, се намира изисканото кафене Embassy, което в мрачните години на Втората Световна война е събирало дипломати, аристократи и тайни агенти на следобеден чай, пастички и взаимно следене.
Създава го през 1931 г. ирландката Маргарита Тейлър като Салон за чай в типично английски стил. Тя е искала да пренесе в Мадрид атмосферата на елегантните лондонски квартали. Но избухва Втората световна война. Поради близостта си с много посолства, главно британското и немското, кафенето постепенно се превръща в терен за преплитане на нацистките и съюзническите интереси.
Един от входовете на кафенетоИспания официално не взема страна във войната. Но разширяването на нацисткото влияние тук засилва контрола и натиска в района с мълчаливото съгласие и пасивност на Франко. Германия дори планира нахлуване в страната. В тази ситуация Маргарита Тейлър, заедно с тогавашния британски посланик Сър Самюел Хоар превръща заведението в убежище за преследваните противници на нацизма.
В сутерена на кафенето, до пекарната за сладкишите се е намирало мазето за въглища, където са били укривани всички нелегални, получавайки грижи, храна и малко пари. Изчислено е, че британското посолство в оня период е харчило по 1000 лири на ден за тази мисия.
А когато в Испания надвисва заплаха над евреите от нацистко преследване, кафене Embassy се превръща за тях в спасителен кораб и възможност за бягство.
Един от салоните на кафенетоНад 30 хиляди евреи – испански и бягащи от съседни страни, са се укривали в него под носа на нацистите. И по тунела, прокаран от сутерена на кафенето към британското посолство, са били извеждани успешно от страната към Англия и САЩ. Всъщност, Франко никога не предприема преки репресии срещу евреите, но и не се противопоставя на нацистката политика срещу тях.
Днес кафенето Embassy продължава да поддържа своя изискан стил и уникална атмосфера. Едно спокойно и уютно място в сърцето на луксозния квартал Саламанка, където на обяд, по стара испанска традиция, можеш да си вземеш аперитива с чаша отбрано вино или дори да обядваш изискани ястия. А в следобедните часове да релаксираш с чаша тръпчив чай и парче прясно приготвена торта. Съвсем по английски.