ЧУДЕСАТА НА САН ИСИДРО – ПОКРОВИТЕЛЯТ НА МАДРИД

         Исидор Земеделецът (Isidro Labrador), обикновеният селянин, живял от края на 11-ти до средата на 12-ти век и превърнал се във боготворен светец, е поводът от 1960 г. насам, на всеки 15 май испанската столица да изригва в невиждана фиеста.  Хиляди chulapas и chulapones (така от незапомнени времена наричат мадридските нагиздени моми и напети ергени) пълнят поляните на парка Сан Исидро, улиците и площадите на града, и се забавляват така, както само испанецът може да с забавлява.

Isidro Labrador (Исидор Земеделецът) е роден през 1082 в селцето Магрит (което 5 века по-късно става столица на могъщата вече империя Испания). Исидор е бил селянин, който е работел в именията на богати земевладелци, като им е орал земята и изкопавал кладенци. Той е бил ясновидец и чудотворец, благодетел на бедните.

Няколко десетилетия след смъртта му през 12 век населението на Мадрид започва да го боготвори.

В началото на 17 век е канонизиран за светец, а през 1960 г. , чрез папска була е обявен за покровител на мадридските земеделци.

А именно 15 май се чества като денят на Сан Исидро, тъй като се смята, че на този ден тялото му е било пренесено в църквата Сан Андрес – в съседство с къщата, в която се смята, че е живял светецът и в която днес се помещава Музеят на историята на Мадрид, известен още като Музеят на Сан Исидро.

Днес тленните останки на Сан Исидро почиват под главния олтар на катедралата San Isidro в Мадрид.

На Сан Исидро присъждат множество чудеса, а по-точно 438. Едно от най-известните му чудеса е чудото с кладенеца. Веднъж, докато Исидро работи на полето, синът му Ильян пада в дълбок кладенец. Когато се връща, бащата намира съпругата си безутешно да ридае. Той коленичи пред кладенеца и заедно с нея започва горещо да се моли за спасяването на сина им. Тогава водите на кладенеца по чудо започват да се вдигат, докато изкарват на повърхността детето и то оживява. Този кладенец днес може да се види в къщата, където е музеят на историята на Мадрид, на площад Сан Андрес.

Ето още някои от чудесата, приписвани на този светец.

Бликване на фонтани и извори

И това чудодейство на Сан Исидро е свързано с водата. Един ден, докато работи на полето, минава оттам неговият господар, земевладелецът, и го моли за вода, тъй като денят е много горещ и той е ожаднял. Исидор вижда, че водата му е свършила. Тогава взима кривака си и удря с него по земята, наричайки: „Ако Господ иска, тук вода ще плисне”. И мигновено, на същото място, от земята бликва струя вода. Оттогава на това място има извор, чиито води се смятат лечебни. През 1528 г. императрица Исабел (съпругата на Карлос I) заповядва да се изгради параклис в чест на Сан Исидро. Този параклис е час от църквата в гробището Сан Исидро, което е в съседство с парка Сан Исидро в Мадрид.

Мистериозният чувал със зърно

Исидро обичал много животните и птиците. Един зимен ден с много сняг той се запътил към мелницата, нарамил тежък чувал със зърно. По пътя са натъкнал на ято врабчета, които поради длбокия сняг не можели да си намерят храна. На орача му дожаляло за бедните птички и им изсипал половината чувал със зърно. Когато стигнал до мелницата, с изненада установил, че чувалът отново бил пълен догоре.

Неизчерпаема храна за бедните

Друг чудодеен епизод се нарича „тенджерата на Сан Исидро”. Светецът периодически събирал най-нуждаещите се и им предоставял топъл обяд. Понякога, обаче, не разполагал с достатъчно количество храна за всички присъстващи. Тогава той започвал да се моли, и едновременно с молитвата бъркал с черпака в тенджерата и тя постоянно изглеждала пълна. Така то успявал да раздаде храна на всички до пълното им засищане.

Непокътнатото тяло

Това чудо вече идва след смъртта покровителя на Мадрид. Когато умира през 1172 г., е погребан в близост до църквата Сан Андрес. Когато няколко десетилетия след това го ексхумират, за да го пренесат в сама църква, с изненада установяват, че тялото е непокътнато, без ни най-малка следа от разложение, сякаш предишния ден е погребан. Това чудо много тясно е свързано със следващото…

Съветник в битката при Навас де Толоса

Когато Алфонсо VIII се връща победоносно от Навас де Толоса, разказва, че в разгара на битката решаващ за изхода се оказал съветът, който му дал един пастир, показвайки тайният път през Сиера Морена, за да изненадат в гръб мюсюлманите. Когато монархът вижда непокътнатото тяло на светеца, разпознава в него пастир, който му дал онзи мъдър съвет в битката. Мъртвият светец му се е бил появил, за да изведе към победата.

Излекуването на Филип III

А това чудо е причината за канонизирането на Исидро за светец. Когато Филип Трети заболява тежко, нарежда да му докарат тялото на Сан Исидро като последна надежда това да му послужи за изцерение. И чудото става. Още щом се докосва до тялото, което все още било непокътнато, кралят веднага оздравява. В знак на благодарност Филип Трети отваря процедура за канонизирането на Исидро, което се извършва на 14 април 1619 г.