Ваш браузер устарел. Рекомендуем обновить его до последней версии.

  ВИАДУКТЪТ СЕГОВИЯ – МОСТЪТ НА САМОУБИЙЦИТЕ

 

Виадуктът с улица "Сеговия" отдолуВиадуктът с улица "Сеговия" отдолу         На няколко крачки от Кралския дворец в Мадрид, като част от ул. Байлен, се е прострял виадуктът Сеговия, получил името си от улицата над която минава. Това впечатляващо творение на инженерната мисъл се сдобива с печална слава от самото начало на построяването на предшественика му през 1874 г.  Още първата седмица след откриването на железния тогава мост вестниците съобщават за самоубиец, хвърлил се от него в 23-метровата бездна. Следващата седмица – още един… С годините мостът става „любимо място” за самоубийство.

Виадуктът с катедралата Алмудена в дънотоВиадуктът с катедралата Алмудена в дънотоС този мост е свързана и една истинска история от края на 19 век за мадридските „Ромео и Жулиета”. Семействата им враждуват и не дават младите да се вземат. Тогава девойката решава да се хвърли от моста. При скока, обаче, широката й рокля се омотава в парапета тя не успява д падне. Тогава родителите, виждайки, че няма накъде, склоняват младите да се оженят. И те заживяват щастливо дълги години, докато съпругата не умира при раждане на 14-тото си дете...

Виадуктът, обаче, продължава да бъде най-популярното място за самоубийците – до такава степен, че в средата на 90-те години на миналия век бройката им стига до 4-6 самоубийства средно на месец. Освен че слагат край на собствения си живот, те застрашават трафика и живота на минаващите долу по улица Сеговия пешеходци и коли. Тогава общината взема решение пред парапета по цялата дължина на моста да се издигнат високи прегради от прозрачен нечуплив материал (плексиглас), които правят недостъпни перилата на моста. Въпреки че малко загрозяват пейзажа, с поставянето им рязко се прекратяват самоубийствата и опитите за такива. Единствената смърт при скок от моста след поставяне на преградите не е самоубийство. При снимки на последната сцена от филма Каникула през 2002 г., каскадьорът Алваро Бургос скача, но дължината на предпазните колани не е била изчислена добре и той се разбива долу на асфалта.

Плексигласовите прегради на виадукта и днес са там, и при нашата пешеходна обиколка на Мадрид можем да ги видим.

Днешният мост е построен на мястото на друг, който е издигнат през 1930, който пък е реконструкция на първия от 1874 г. Той свързва две височини над някогашната рекичка Сан Педро, която впоследствие пресъхва и на нейно място се „ражда” улица Сеговия – днес с все по-натоварен трафик. По моста днес минава улица Байлен, която пък е естествената връзка между Кралския дворец, катедралата Алмудена и базиликата Св.Франциско Великия (San Francisco el Grande)