ЗАМЪЦИТЕ НА ИСПАНИЯ – ПРИКАЗКИ ОТ 1001 НОЩ

             В Испания има 5000 древни и средновековни замъка, от които 500 са съхранени в перфектно състояние. Пътуването до тези замъци се превръща в истинско приказно пътешествие през историята на тази древна земя.

             Замъкът Кока, на около 60 км на север от Сеговия. През 1453 г. архиепископът на Севилья Алонсо Фонсека получава разрешение от крал Хуан Втори на Кастилья да изгради този замък. Архиепископът решава да го построи в селцето Кока по настояване на неговия племенник и управител на селото, който също се казва Алонсо Фонсека. Изграждането на крепостта завършва през 1473 г.

Не една романтична или зловеща история е свързана с този замък. Като, например, историята за изпепеляващата любов на маркиз де Сенете към една от дамите на фамилия Фонсека. Маркизът завършва живота си трагично и безславно. Една нощ се опитва да премине тайно високия 10 метра защитен ров, обграждащ замъка, за да стигне до покоите на своята любима. Стражата от кулите-наблюдателници изсипва върху главата му „дъжд” от гореща жарава и той умира в мъки.

             Замъкът Мендоса в селцето Мансанарес ел Реал, което се намира на около 50 км от Мадрид.  Собственост на една от най-знатните фамилии в испанското кралство още от средновековието до наши дни – фамилия Мендоса. Замъкът-крепост е започнат да се изгражда през 1475 г. от херцог Диего де Мендоса върху земя, подарена на дядо му близо век преди това от крал Хуан Първи на Кастилья. Обиколката на залите му разкрива множество тайни и легенди за живота на няколко поколения херцози. И днес този замък е притежание на фамилия Мендоса.

             Замъкът Ла Мота в Медина дел Кампо. Заедно с Алкасар в Сеговия, замъкът Ла Мота е един от най-старите, съхранени до днес, замъци в Испания, и също така е бил притежание на Католическите крале. В един период обаче (1470-1473) замъкът е бил в ръцете на архиепископа на Севилья Алонсо Фонсека – същият Фонсека, чиято фамилия е притежавала замъка Кока.

В замъка Ла Мота крал Фернандо де Арагон за пръв път затваря през 1502 г. дъщеря си Хуана (останала в историята с прозвището Лудата - Juana la Loca) , която е била наследница на трона на кралство Кастилья, но загубила разсъдъка си от любов и ревност към съпруга си Филип Красивия, принц на Фландрия. Под благовидния предлог, че я праща да си почине в усамотение и размисъл, Фернандо изолира Хуана за известно време в този замък, за да я отдалечи от съпруга й, който е имал нездрави амбиции към трона на Кастилья. По-късно, след смъртта на съпругата си Исабел Първа де Кастилья през 1504 г., Фернандо де Арагон окончателно заточава дъщеря си Хуана в двореца в Тордесияс (близо до Медина дел Кампо) и се освобождава и от зет си Филип Красивия, като го отравя. Така наследник на трона остава невръстния му внук и син на Хуана и Филип – Карлос, известен по-късно като Карлос Първи на Испания и Пети на Германия.

             Замъкът Чинчийа в Монтеарагон, село в провинция Албасете. И той е един от най-старите замъци в Испания, съхранени до днес. Изграден върху реставрирани руини от римска, вестготска, арабска и християнска крепост, замъкът добива окончателния си вид, който виждаме днес, в средата на 15 век, реконструиран тогава от маркиза на Вийана дон Хуан Пачеко. В течение на три века замъкът е бил използван само за затвор, в който са били хвърляни знатни персони и исторически личности. В него е била първата „спирка” на Сезар Борджия, така наречения херцог Валентино, който е пленен в битката за Неапол от верния на Католическите крале Велик Капитан (el Gran Capitan) Гонсало Фернандес. Затворен в замъка Чинчийа, херцогът крои хитър план за бягство, като преди това се опитва да хвърли от наблюдателниците на кулата своя пазач, който се е отървава на косъм от смъртта. След този неуспешен опит за бягство, крал Фернандо де Арагон го изпраща в замъка Ла Мота, който в края на 15 век също е бил използван за затвор.

             Замъкът Адрада, в селцето Адрада, провинция Авила (на около 50 км. от Мадрид). Сегашният му вид е от края на 14 век, когато крал Енрике Трети подарява село Адрада на главния военен в кралството граф Руи Лопес Давалос, който от своя страна решава да издигне този каменен замък не толкова с военни цели, колкото да събира кастилските благородници за развлечения и лов. Замъкът обаче има още по-далечна история. Той е построен върху руините на още по-древен замък, който крие в себе си романтична легенда за една забранена любов.

Този замък е приютявал любовните срещи на крал Алфонсо Шести и красивата принцеса Заида. В продължение на година кралят се е срещал с принцесата в този замък, който ревниво е пазел тайната на тяхната любов. Две са били причините да се държи в тайна: първо, принцесата е била снаха на Мохамед Абад ал Мутамид, владетел на Севиля, и втората причина е, че Алфонсо Шести тогава също все още е бил женен за втората си съпруга Констанца де Боргоня. След като си връща Толедо от арабите (1085 г.) Алфонсо Шести се жени за красивата Заида и я въвежда в кралския двор. Тя се отказва от исляма, излагайки на голям риск живота си, тъй като мюсюлманите не прощавали такъв грях, и се покръства с името Исабел. Именно тя дарява краля с мъжка рожба – единственото момче от всички деца, които той има от петте си брака. Синът му Санчо Алфонсез обаче не доживява да наследи короната, загива едва 15-годишен в битката при Уклес.

             Замъкът Аревало. Замъкът, в който преминава детството на принцеса Исабел де Трастамара, бъдещата тогава кралица на Кастилья, останала за поколенията като Исабел Първа Кастилска (или Католичката), една от най-значимите фигури в историята на Испания.

Разположен на една височина край едноименното село (на 130 км от Мадрид), в този му вид замъкът е построен в началото на 15 век, разширявайки и подобрявайки стария замък, който е съществувал на това място от 12 век.

Когато през 1454 г. кралят на Кастилья Хуан Втори, бащата на Исабел, умира и на трона се възкачва нейният полубрат Енрике Четвърти (син на Хуан Втори от първата му съпруга), едва тригодишната Исабел, е изпратена заедно с брат си Алфонсо на 1 г. и майка им Исабел Португалска, втората съпруга на Хуан Втори, в замъка Аревало. Смята се един вид заточение – да са по-далече от кралския двор. Независимо от това, в този замък и в това село преминават най-щастливите и безгрижни години на бъдещата кралица на Кастилья. Затова по-късно, когато тя се възкачва на престола, редовно се връща в този замък, още повече, че в него остава да живее майка й.

Но със замъка Аревало са свързани още човешки съдби. В средата на 14 век крал Педро Първи-Жестокия заточава там съпругата си Бланка де Борбон само два дни след сватбата им. Причината: Договорената с френския крал зестра, която Бланка е трябвало да му донесе, се забавя. Вечерта след сватбата, Бланка доверява на съпруга си, че френският крал не разполага с достатъчно средства, за да плати договорената зестра. Педро е вбесен от измамата и си го изкарва на Бланка. Напуска я веднага, без изобщо да консумира брака, и два дни след това заповядва да я затворят в замъка Аревало.

 От 16 до 19 век замъкът е използван за държавен затвор.

През 20 век става собственост на Земеделското министерство, което го превръща в зърнохранилище. И днес в част от него има музей на зърното. Иначе е отворен за туристически посещения в петък, събота и неделя.

При интерес, мога да ви организирам екскурзия до някои от тези замъци, или до други от всичките 500 запазени и отворени за туристически посещения.