ЧЕРНАТА ДЕВА ОТ АТОЧА И НЕЙНИТЕ ЧУДЕСА

Статуята на Девата, разположена над главния олтар         На 500 м. от гара Аточа се издига Базиликата Nuestra Señora de Atocha, която крие зад стените си безброй легенди за чудотворната фигурка от дърво на Дева Мария.

Според преданието, фигурата е издялал в Антакия (Турция) през I в. от Н.е. самият апостол Лука Евангелист, покровител на художниците и автор на няколко портрета на Дева Мария. А апостолите Петър и Павел я донасят до долината на р. Мансанарес и я полагат в малкия параклис, съществувал на мястото на сегашната базилика.

Легендите за чудесата на Черната Дева датират някъде от 8 век насам – от времето, когато арабите достигат до центъра на Иберийския полуостров и завземат Толедо, и когато Мадрид е бил още малко селце. По онова време един християнски благородник на име Грасиан Рамирес толкова се прекланял пред Божията майка, че всеки ден изминавал километри да дойде до параклиса и да й отдаде почит пред статуята, рискувайки да се натъкне на маври и да бъде убит. Един ден, влизайки в параклиса, открива, че фигурката е изчезнала. Разярен, вдига юмрук към небето и проклина неверниците араби. В този миг небето се отваря, една светкавица пада в съседния храсталак и предизвиква голям пожар. Между пламъци и дим, Грасиан вижда непокътната фигурата на Девата.

Фигурата на Девата от Аточа изглежда като негъркаТогава той и съселяните му решават да издигнат на това място по-голям параклис, в който да се съхранява тази чудотворна статуя. Започват изграждането му. Арабите мислят, че християните строят здрава крепост, за да предприемат атака, и решават да ги изпреварят. Нападат селото. Съпругата и дъщерите на Грасиан предпочитат да умрат, отколкото да попаднат в ръцете на неверниците, и молят Грасиан да ги убие. Той събира сили и ги обезглавява. Но съсипан от мъка и вина, същата нощ тайно пренася труповете им в параклиса на Девата. После се връща в селото да продължи битката с арабите. В крайна сметка християните побеждават и отблъскват неверниците. Грасиан не може да се радва на победата. Отива в параклиса да благодари на Божията майка за помощта и да я помоли за прошка задето прибързано е убил семейството си. Когато влиза, вижда три женски фигури кротко да се молят, коленичили пред образа на Девата, и едва не припада – това били съпругата и дъщерите му, живи и здрави. Само по един кървав белег на гърлата им говорел за случилото се. Така девата от Аточа била извършила двойно чудо: помогнала на християните да се спасят от сарацините, и върнала живота на близките на Грасиан.

Базиликата Nuestra Señora de Atocha отвътреОттогава испанците дълбоко почитат Девата от Аточа, смятайки я за чудотворна. Много и от самите крале са вярвали безусловно в способността й да прави чудеса, между които, например е бил и крал Филип Втори. През 1580 г. заболява тежко и всички мислят, че е на смъртно легло. Тогава той  моли да му донесат статуята и да му я сложат до главата. Скоро след това се възстановява напълно и живее още 20 години. И внукът му, Филип Четвърти, толкова почитал Девата от Аточа, че имал копие от ключовете от параклиса, за да може по всяко време да влиза. По-късно, и династията на Борбоните не остава по-назад в своето почитание към Девата. Но най-ярък е примерът с Исабел Втора, която през 1863 г. превръща параклиса в Базилика. В деня, когато влиза в Базиликата за благодари на Девата за раждането на първата й дъщеря, един свещеник-антимонархист я напада и забива нож в гърдите й. Кралицата оцелява по чудо. Казват, че „чудото“ е бил твърдият й корсет, който изиграл ролята на бронежилетка и спрял проникването на ножа. Но тъй или иначе, кралицата била изключително благодарна на Девата от Аточа и я отрупала с дарове.

А защо тази фигура на Божията майка, оцеляла непокътната 20 века, е тъмнокафява, почти черна (асоциирайки с негърка) и защо се казва „от Аточа“?

За цвета й няма ясно обяснение. Някои изследователи го отдават на древността й, други смята, че е била излагана много на опушване. В света съществуват 400 такива черни изображения на Божията майка, повечето от които са в средиземноморската зона. Съществуват много и най-фантастични легенди в опит да обяснят цвета на тези статуи. Някои са свързани с древни езически култове към Майката Земя, други – дори с присъствието на извънземни. 

Базиликата отвънА защо Мадридската е „от Аточа“? Някои смятат, че името й произлиза от името на града, където е изработена – Антакия. Други – че идва от арабската дума „atocha“ , което значи „esparto“ – испанска тръстика, тъй като когато е намерена от Грасиан сред пламъците, всъщност пожарът е станал в поле, обрасло от тази растителност.

Но какъвто и да е произходът на името и на цвета й, Девата от Аточа продължава да бъде една от обожаваните светини в Мадрид. Ако имате път към Аточа, отбийте с в Базиликата и се помолете пред фигурата й за някое чудо. Може пък и да се сбъдне…