ДВОРЦИТЕ* НА МАДРИД И ТЕХНИТЕ ИСТОРИИ, ЛЕГЕНДИ И ТАЙНИ

Призраците в Двореца Линарес. На един от най-знаковите площади на Мадрид – площад Сибелес – срещу пищния Дворец на комуникациите, се издига друг един Дворец – Линарес, който близо век и половина крие в себе си зловеща тайна.

Фасадата на Двореца ЛинаресПреди двайсетина години една изследователка на паранормални явления в Мадрид огласява записи на тайнствени звуци от отвъдното, разнасящи се в залите на двореца: Момиченце, което с отпаднал глас мълви: „Мама… аз нямам мама”, и жена, произнасяща няколко фрази, между които най-показателната „Детето ми… Раймунда… никога не каза „мамо”.

Реални или не, тези звуци отприщват интереса към двореца и така се разкрива страшната драма на неговите обитатели. А хората му дават прозвището „омагьосаната къща”.

Историята започва през 1872 г., когато Хосе де Мурга – маркиз де Линарес, се влюбва в Раймунда Осорио, дъщеря на една продавачка на цигари от бедния мадридски квартал Лавапиес. Младежът споделя на баща си своята любов. Научавайки коя е майката на Раймунда, баща му се опитва с всякакви средства да попречи на тази връзка, като изпраща сина си да учи в Лондон. Детайл от централното стълбище на двореца  Но нито разстоянието, нито времето могат да угасят любовта и страстта на младите. Няколко години по-късно бащата умира, и Хосе и Раймунда се женят. Тогава младият маркиз построява двореца Линарес за семейно гнездо. Малко след това обаче Хосе намира едно предсмъртно писмо от баща си. Хосе и Раймунда с ужас установяват, че са брат и сестра. В писмото бащата изповядва пред сина си, че Раймунда е плод на извънбрачната му връзка с въпросната продавачка на цигари от Лавапиес. Младото семейство веднага се обръщат към тогавашния папа Пио Девети, който в крайна сметка, чрез папска була, им разрешава да живеят заедно, обаче в целомъдрие, тоест без физическа връзка. Но вече е късно. Раймунда е заченала детето си от Хосе. Една от залите на двореца ЛинаресЛегендата разказва, че уплашени от обществения скандал, който би се разразил при излизане наяве на техния кръвосмесителен грях, младите родители удушват новороденото момиченце и го вграждат в една от стените на двореца. Така започват да се появяват призрачните гласове от отвъдното в двореца Линарес.

Другата версия на легендата е по-милостива. Тя разказва, че когато момиченцето се ражда, изправени пред същия вероятен скандал, родителите го дават в един приют и губят следите му. По-късно, измъчвани от угризения, стават кръстници на новороденото дете на техния иконом, наричайки го също Раймунда – на името на маркизата, и през целия си живот се грижат за нея. Останали официално без потомство, след смъртта им двореца и цялото им имущество наследява същата кръщелница Раймунда. Дворецът може да се посещава всяка събота и неделяТози факт е реален и присъства във всички официални документи на маркизите де Линарес.

Днес Дворецът Линарес приютява Културния дом на страните от Латинска Америка. Обявен е за паметник на националното културно-историческо наследство. Отворен е за посещения в събота и неделя. Истинска наслада за окото са невероятната вътрешна архитектура, дизайн, украси и значителна колекция от картини на прочути художници.

Дворецът Сурбано (Palacio de Zurbano).През втората половина на 19 век в Мадрид започва мощно разрастване на строителството и разширяване на територията на града оттатък площада с монумента на богинята Кибела (Cibeles), започвайки от основаването на знаковия квартал Саламанка (днес символ на богатството и разкоша). В онази епоха на възход се е смятало, че едно семейство, за да бъде смятано за „от добра фамилия”, е трябвало да притежава „трите п” (las tres pes): Palacio en la Castellana (дворец на булевард Кастейяна), Palco en el Real (ложа в Кралския театър) и Panteón en San Isidro (гробница в гробището Сан Исидро).

Дворецът Сурбано, поглед към входа откъм двораДали повлиян от тази градска легенда, влиятелният по онова време граф Фермин Мугиро решава през 1878 г. да си построи за дом малък дворец на ул. Сурбано, на две пресечтки от бул. Кастейяна. След смъртта на графа наследниците му продават двореца на дон Гонсало Мора Фернандес, който притежава титлите граф де Мора и маркиз де Каса Риера. Именно тук, в двореца Сурбано през 1928 г. се ражда Фабиола, четвъртото от седемте деца на граф де Мора. Пълното й име е Fabiola Fernanda María de las Victorias Antonia Adelaida de Mora y Aragón. Това е същата Фабиола, която 32 години по-късно ще се превърне в кралица на Белгия след брака й на 15 декември 1960 г. с краля на Белгия Бодуен Първи.

Дворецът Сурбано - парадните стълби

Това е една любовна история, която продължава до самата смърт на Бодуен през 1993 г., а започва именно тук – в двореца Сурбано. Фабиола е била интелигентна, образована и изключително религиозна – до такава степен, че е искала да стане монахиня. От своя страна, белгийският крал Бодуен е имал проблем с намирането на съпруга, търсел е жена която да споделя неговите религиозни убеждения. Тогава архиепископът на Брюксел го съветва да прибегне до услугите на ирландската монахиня Вероника, която по неговите думи, била много веща в тая област. След 5-часова среща на четири очи, в която Бодуен изповядва на сестра Вероника проблема си, същата го съветва да потърси решение в дълбоко католическа Испания. Кралят я праща тайно в Мадрид. 

Фабиола де Мора и крал Бодуен I на Белгия в сватбения им ден. Сн. Официален архив на кралското семействоВероника се среща с директорката на един престижен женски колеж и тя я води в двореца Сурбано, за да й представи една от бившите си ученички и отличничка на курса – Фабиола де Мора. Вероника кани Фабиола в Брюксел и там, в дома си, на 6 юни 1960 г. организира тайна среща между Бодуен и Фабиола. Срещата им е не само любов от пръв поглед, това е взаимно проникване на базата на вярата, състраданието, милосърдието. Тази любов и проникновение ги държи здраво свързани до смъртта на краля. Тъй като нямат потомство (Фабиола има 5 спонтанни аборта), короната наследява по-малкият брат на Бодуен – Алберт Втори, който през 2013 г. абдикира в полза на сина си Филип. Фабиола почина на 5  декември 2014 г. на 86-годишна възраст. Остава в паметта на белгийците като една от най-любимите кралици, въпреки че никога на забравя родината си и родния дом – двореца на ул. Сурбано в Мадрид.

*Испанците наричат дворец (palacio) не само дома на краля, но и всяка голяма красива къща, която е била (или е) собственост на благородници.