МАДРИДСКОТО МЕТРО - ПОЧТИ СТОЛЕТНИК

Крал Алфонсо XIII (в средата с бастуна) открива първата отсечка на мадридското метро         На 17 октомври 1919 г. тогавашният крал Алфонсо XIII (прадядо на сегашния крал Фелипе VI) тържествено открива първата отсечка от метрото на Мадрид – 8 станции на линия 1 с дължина 3 и половина километра между площад Пуерта дел Сол и Куатро Каминос.

По време на Гражданската война (1936-39 г.) Мадридското метро, освен за превозно средство, е служело и за бомбоубежище при бомбардировките, на които е подложен градът от франкистката авиация.

Станция "Севилья" по време на една от бомбардировките

Днес мадридското метро отбелязва своята 95-годишнина с 12 линии с обща дължина 293 километра и 300 станции. И с над 500 милиона пътници годишно.

Първият въпрос, който си задава влизащият за пръв път в метрото на Мадрид, е „защо влакчетата се движат отляво, след като останалият шосеен и релсов транспорт има дясно движение?”

Може и да не ви се вярва, но в епохата на изграждането и откриването на метрото цялото движение в Мадрид е било отляво. Водачите на тогавашните превозни средства – кочияшите на каляските и файтоните – са държали юздите с лявата ръка, а камшика с дясната. И за да не се допусне случайно да шибнат някой пешеходец, покрай когото минават, градската управа е наложила нормата на лявото движение. Така и влакчетата на метрото тръгват отляво.

Друго обяснение на лявото движение на метрото е и фактът, че влакчетата са произведени и купени от Великобритания и така се приемат английските правила за движение поради липса по онова време на ясна норматива за трафика в Испания. През 1924 г. Испания възприема общоустановените европейски правила за дясно движение, но метрото в Мадрид вече е функционирало с пълна сила и се е преценило, че ще се хвърлят прекалено много излишни средства за обръщане на трафика, и така то и до днес си остава „ляво”.

Сред всичките 300 станции на мадридското метро има една „станция-призрак”, твърдят градските легенди. Има ли наистина такава станция? 

Да, тя съществува, но влакчетата минават през нея като през видение. Хем я има, хем я няма.

Перон 0 - рекламни плакати от 60-те години на 20 векНамира се на уютното площадче Чамбери (Chamberí) в центъра на града.Там можеш да слезеш на перона под земята, но оттам не можеш да вземеш метро. Тази станция е била част от първата линия 1 на метрото. Със значителното увеличаване на потока от пътници през 60-те години, се увеличават и дължините на влаковете с добавяне на нови вагони. Станция Чамбери не е отговаряла на новите изисквания – прекалено къса, за да побере новите дължини на влаковете. Така през 1965 г. градската управа решава да я закрие. Повече от 40 години тя остава затворена, запазила интериора си  обстановката от деня, в който я е заварило решението за затваряне.

Перон 0 - картата на линия 1, рисувана на ръка на стенатаПрез 2006 г. започва реставрирането й, и през 2008 се открива „станцията-призрак” преобразена в „Перон 0” (така, както си има Нулев километър, Мадрид се сдобива и с нулев перон) – музей, който ни пренася в едни минали епохи, когато художниците са рисували рекламните плакати направо на плочките на стените, стълбите са проблясвали от стъкълцата, инкрустирани в цимента, гишетата и бариерите са били железни, а картите, обозначаващи маршрута на линиите, са се рисували на ръка. Запазили са се дори използваните в последния ден билети, изхвърляни в специално определени за това урни.

Този уникален  музей може да се посети всеки петък и събота до обяд. Входът е свободен.